От началото на тази година се обсъжда създаването на нов поклоннически маршрут в Странджа от Малко Търново до Созопол.
Понеже Туристическо дружество Зелена Странджа от 11 години непрекъснато организира походи и има повече от 200 авторски маршрута в цяла Странджа, съвсем логично много хора ни питат за мнение, а други дори си мислят, че това е начинание на Зелена Странджа.
ТАЗИ ИДЕЯ НЕ Е НА ЗЕЛЕНА СТРАНДЖА! И не може да бъде, защото ние познаваме Странджа.
ТД Зелена Странджа е автор на най-дългия маршрут в Странджа – Тур Странджа, 180 км от Елхово до Ахтопол. Той беше създаден през 2018 година след много предварително проведени походи, състезания и продължително проучване на трасето, както и в отговор на интереса на туристите към многодневен маршрут в Странджа.
Тур Странджа е съобразен с характеристиките на релефа, забележителностите и населените места и пресича цялата географска територия на Странджа в България по най-логичния и лесен за преминаване начин.
Още като научиха за него, хората сами му дадоха името Странджанското Камино, защото по начина за изминаване наподобява известния поклоннически маршрут в Испания, а и свързва десетки светилища и религиозни обекти в мистичната планина.
Стъпвайки на дългогодишния ни опит в прокарването на нови маршрути в Странджа и организиране на туристически събития се чувстваме длъжни да си кажем мнението относно новия поклоннически маршрут към Созопол, което ще е в полза на всички, проявяващи интерес. Ще започнем с анализ на обявеното трасе, представяйки си, че тръгваме с един предполагаем турист/пилигрим, който решава да го измине.
Първо трябва да стигнем до Малко Търново, като вариантите са междуградски автобус (маршрутка) или кола/такси. От китния център на градчето тръгваме на изток по пътя за Граматиково. След 2 км се отклоняваме по горски път наляво и изкачваме връх Черешата или по-известен сред местните хора като Кулата. Там навлизаме в резерват Средока и следва стръмно спускане към река Мечи дол (Ай дере).
Тази река е втория по големина приток на Велека и ако не искаме да газим буйна, ледено студена вода над коляно, ще трябва да се отклоним към водопад Докузак. Оттам да вървим 3 км по асфалтирания път и да минем по моста за село Стоилово. Колко вода има в реката и дали изобщо ще можем да я прегазим обаче ще разберем чак когато стигнем до нея и ако искаме да се върнем през Докузак, ще трябва пак да изкачим обратно стръмната пътека, по която сме слезли.
И в двата случая (с или без газене на Мечи дол), след реката има стръмно изкачване към село Стоилово. Селото е разположено на високо, панорамно място и има красиви гледки, но ни очаква ново рязко спускане към долината на най-голямата река в Странджа – Велека. Тук вече няма вариант за преминаване по мост и реката трябва да се прегази. Което е възможно само през лятото или най-много шест месеца в годината!
Веднага след газенето на Велека идва и другата голяма река – Младежка, която в края на лятото може да се случи дори да е пресъхнала, но през зимата и пролетта е пълноводна и трудна за газене.
Между двете реки - Велека и Младежка се намира параклис Рождество Богородично, който е построен и се поддържа от хората от село Заберново. В самото село се намира най-старата църква в Странджа и в цялата Сливенска Митрополия – Свети Лука, която е на повече от 310 години. Общо около село Заберново има 9 параклиса, но ако искаме да ги разгледаме, ще трябва да си отделим цял ден. А за да научим невероятните истории на всеки един от тях, трябва някой местен човек да ни разкаже.
След Заберново авторите на новия маршрут искат да минем през село Визица и оттам към Приморско. Тук също сме изправени пред дилема. Да минем по автомобилния път до Визица, по който няма да губим височина, но ще трябва да вървим 5 км по асфалт или малко да се върнем от Заберново назад и със загуба на 200 метра денивелация и газене на още една река – Стръмница, да стигнем до Визица по горска пътека. Предполага се, че тук авторите ще прекарат маршрута през гората и така това става четвъртата голяма река за газене.
След Визица по широк горски път ще стигнем до Писменово и оттам по асфалт излизаме в Приморско.
Участъкът Приморско – Созопол всъщност е част съществуващия от 2017 година туристически маршрут „Черноморски път“ от Дуранкулак до Резово, разработен от едноименното сдружение, вело клуб „Устрем“ и туристическото дружество „Родни Балкани“, гр. Варна.
В същото време, това е проблемен участък, защото няма алтернатива за пресичане на река Ропотамо, освен по моста на главния път, по който автомобилния трафик е голям и крайно опасен за пешеходци.
Авторите на „новото камино“ никъде не споменават за вече съществуващите маршрути Черноморски път и Тур Странджа, въпреки че техния маршрут частично съвпада с единия и пресича другия, като ще бъде маркиран със същия жълт цвят маркировка като Тур Странджа. Не са направили и опит за контакт със създателите на другите два маршрута.
Ако го бяха направили и се бяха възползвали от техния опит, вероятно можеше да се избере по-добро трасе за туристите, с по-малка сумарна денивелация, по-малко асфалт и да се избегне пресичането на най-големите реки в Странджа без мост. Тогава маршрута наистина би могъл да се използва целогодишно и да привлича туристи.
Не трябва да забравяме, че нашият пилигрим ще има нужда от храна и подслон за поне две или три нощувки в Странджа. Но приемаме, че къщите за гости в селата по маршрута ще могат да посрещнат тези нужди след предварителна уговорка.
Примерен алтернативен поклоннически маршрут към Созопол би могъл да започва или да преминава през Голямобуковския манастир „Свети Животоприемен Източник“, който е единствения действащ днес манастир в Странджа. Оттам туристите безпроблемно могат да продължат през селата Индже Войвода, Крушевец, Ново Паничарево, Веселие и Равадиново и да стигнат до Созопол без изобщо да им се налага да газят реки или да вървят по асфалтирани пътища с автомобилен трафик.
Разбира се, има и други варианти.
Защо авторите не ни потърсиха за съдействие можем да се досетим след като стана ясно кой ще прокарва новото Камино. А защо Зелена Странджа не може да работи заедно с Насам-Натам, може да прочетете тук…
ТАБЕЛИ НА КИЛОГРАМ, НАСАМ И НАТАМ
Не по-малко интересен е въпросът Защо кметове на общини се доверяват на случайни хора, които не познават Странджа, не комуникират помежду си, нито с експерти в съответната област?
Община Созопол трябва да се възползва от намерените на остров Свети Иван мощи на Свети Йоан Кръстител и да развива поклоннически туризъм. Длъжна е да го направи и дори много закъснява! Но тук става въпрос за нещо много голямо и свято. Нещо, което не може да бъде подхвърлено и оставено като играчка в ръцете на случайни хора.
Находката на острова в Созопол има потенциал да развие туризма в цяла Югоизточна България на съвсем друго ниво и е по-добре общината да се фокусира върху придобиване на права от държавата и изграждане на посетителска инфраструктура както в града, така и на самия остров, където са намерени мощите. Реклама трябва да има, но дойдат ли туристи, те ще останат разочаровани.
Да се върнем при нашия пилигрим, изминал цяла Странджа на кръст, преплувал 4 реки, ходещ изморен в Стария Созопол с жадни и очакващи някакво чудо очи… Той влиза в църквата, покланя се на мощите на Свети Йоан Кръстител и просто си тръгва?
А дали няма да се поинтересува къде точно са намерени? Дали няма да види острова? Дали няма да поиска да отиде там?
И как ще му обясним, че няма да може, защото там няма направен нормален, безопасен кей? Няма и с какво, освен ако някой рибар не се смили над него и срещу прилична сума пари му направи услуга. А на самия остров трябва да внимава да не се спъне, защото до останките на манастира няма нормална пътека.
През община Малко Търново преминават няколко големи международни туристически маршрута, за които самата Община нищо не споменава и дори сякаш не знае.
1. На първо място това е велосипедния път от Европа към Истанбул и Азия, по който всяка година преминават стотици чуждестранни вело туристи ЦЕЛОГОДИШНО, за които няма поставена нито една пейка, нито една табелка.
2. Европейския маршрут ЕВРОВЕЛО 13 / EV13, известен още като Пътя на Зеления пояс или Пътя на Желязната завеса, който е дълъг 10600 километра, преминава през 20 държави и завършва в Странджа, следвайки някогашната граница между Изтока и Запада. Отново – огромен интерес, хиляди потенциални чуждестранни туристи. А тук – НИЩО. Нито знак, нито път.
3. И разбира се, ТУР СТРАНДЖА, който е създаден и се развива единствено благодарение на ТД Зелена Странджа и по него всяка година минават все повече туристи. Въпреки някои общини, въпреки някои хора и организации.
НАКРАТКО
- Новият поклоннически маршрут изглежда добре на географската карта като цветна линия, но не е съобразен с релефа на Странджа и излага бъдещите туристи на допълнителни трудности и непреодолими препятствия, което ще доведе по-скоро до разочарования от Странджа.
- Липсва както географска, така и духовна логическа причина за началото му от Малко Търново
- Уж е път към Созопол, а излиза в Приморско.
- Начинание на хора, които не живеят в България и не познават Странджа или на човек със скрити и нечисти цели? И двата случая не се вписват с идеята за свят поклоннически маршрут.