От както тръгнах и аз по походи смело мога да кажа, че вече нямам търпение още от понеделник да стане събота…за да се събере групата и ох, най-сетне на поход!
Значи вярно било, че движението сред природата води до пристрастяване! Сигурно това е едно от малкото неща, за които тая дума има СИЛНО положително значение.
В сряда вече усещам онзи пърхащ гъдел, че остават още две вечери и два дни, а в петък – ехаааа, само да дойде петък!
Как става така, защо природата така ни завладява, кое прави времето на ПОХОДА толкова хубаво!! Питали ли сте се и вие - нали за да разбереш нещо, трябва да можеш да /си/го обясниш!
И затварям очи и се пренасям там – на пътеката или в гората – около мен другите от групата…ммм
И тихо въздишам с нетърпеливо очакване…
-Дали ми харесва заради ПРИРОДАТА – гората, полята, простора, въздуха…и уханията;
-Дали заради гледките, които пълнят очите и галят сърцето;
-Дали заради приятната умора, която безкрайно обичаме и ни кара да преливаме от здраве, щастие и енергия;
-Дали пък заради това, че ходим по интересни места, където не сме били и Владо всеки път разказва толкова нови неща;
-Дали защото далеч от града сякаш избягваме поне за ден от проблемите, рутината и всичко, което по някакъв начин си ни тежи;
-Или пък е заради това, че на въздух, вървейки съм намерила решение на много неща;
-А дали пък не е заради хората! Заради възможността цял ден да съм заобиколена от толкова приятни хора, да си говорим, да се смеем, да се радваме, дори да споделяме!
От всичко по малко е явно причината да обичам нашето време, прекарано заедно сред природата. Но за мен най-вече е приятно заради всички вас, приятели, заради хората! Толкова ми е хубаво още от „Добро-то утро“ сутринта на сборния пункт, та до „Приятната вечер“. И как няма – цял ден с много хора, събрани и водени от любов към природата и с всеки да можеш да си поговориш – не знам къде другаде го има това!
Аз така обичам, аз съм от тези, а вие от кои сте - там сред природата?