Кога за последно спря за малко, вървейки, за да погледнеш нагоре към синьото в небето или да усетиш ситните капчици във въздуха по лицето си?
Кога за последно излезе навън под нощното небе, загледа се в звездите или в тъмния безкрай над теб и си каза „ееех, колко за малко сме на тоя свят – не искам да пропускам Живота“
Кога за последно направи нещо за себе си, без да изпитваш угризение и си каза „Защото моето щастие е важно за мен! Защото заслужавам това!“
Кога за последно танцува, пя любимите песни на глас и се смя от сърце с приятели! Кога за последно беше цял ден навън и те нямаше у дома! Беше толкова хубаво, нали! И видя, че на никой нищо не му се случи, никой не пострада, че ти си позволи да си част от това!
Кога за последно стана една сутрин и каза
„ Тръгвам, хващам гората, там ще срещна моите хора, там ще съм себе си, там ще съм силен и здрав и щастлив“ Там ще усетя живота във вените
Там ще срещна приятели
Приятели, които остават..
„Не помня Кога за последно…“ Моля те, не казвай това!
Не гледай през прозореца и не цъкай с език, че тооо зимата…времето
Слагай зимни обувки и шапка –ето, готов си за поход!
За по-малко пропуснатите мигове за запомняне!
За по-широка усмивка и нови приятели, за познаване на себе си отвъд границите – ела на поход в природата с нас!

