Строежът на новата ограда по границата ни с Турция, външна граница на Европейския съюз, кипи с пълна сила и се очаква скоро да приключи. Всички разчитаме тя да спре вълната от мигранти и да спаси нас и цяла Европа от сполетялото ни нашествие. Дано!
Какво всъщност се крие под тази ограда?
Нека да си припомним, че само допреди 2 години съществуващата стара ограда (кльон) по турската граница беше обявена за ненужна и оставена да се руши. Съгласието да се строи нова е един много остър завой в иначе плавната и улегнала европейска политика. Което не говори добре за Европа.
Не е добре също, че на фона на грозящата ни обща опасност, Европейския съюз няма единна обща политика за справяне с проблема, а се действа хаотично, непоследователно и прибързано. И най-вече неефективно. Водят се вътрешни борби, спорове, търсят се собствените интереси на отделни държави, а не на целия съюз. Примери за това са дебатите да се приемат или не бежанци, в коя страна-членка да пребивават за постоянно те, да има или да няма огради и още много. От всичко това може да се заключи, че Европа не търси първоизточника на проблема - защо има бежанци и не взима мерки за отстраняването му, а отваря врати за много други проблеми на собствена територия. В това отношение ЕС има много какво да научи от САЩ. Конфликтите трябва да се решават далече, на чужда територия.
Какво ни струва на нас тази слаба външна европейска политика?
- Ограда, оценявана грубо на 1 млн. лв на километър без изобщо да се отчитат негативите от унищожаването на природната среда (изсича се на голо просека, достигаща до 50 м широчина през най-съхранените гори на Странджа, правят се изкопи и насипи без предварително проектиране и оценка на въздействието върху околната среда) и разбиването на без друго лошите пътища в пограничните райони от тежката техника;
- Бежански лагери и издръжката на неопределен във времето брой хора;
- Евентуалното заселване на обезлюдени райони като Странджа с хора от друга култура и навици, което може да доведе до непредвидими последици за цялата страна.
Ограда е ясно, че ще има - тя е вече факт. Но като антимиграционна мярка тя може да бъде оприличена като камъче на пътя на водна стихия. Ако то не може да бъде заобиколено, просто ще бъде отнесено от стихията.
1.10.2016 г.
Владимир Димитров