Беше зимата на 1992-93-та година.
Бях в 10-ти клас и за първи път посрещнах Нова година извън дома и далече от родния ми град с приятели. Изкарахме незабравима седмица високо в планината първо на хижа Рилски езера, а после още 3 дни на хижа Скакавица - защото не искахме приключението да свършва.
Тогава за първи път се качих на ски. И пред двете хижи имаше малки ски-влекове и писти, които бяха точно за начинаещи. В групата ни имаше по-опитни скиори, които обучаваха сега прохождащите.
Преди това аз бях ходил по тези места само през лятото на организирани ученически екскурзионни. Сега за първи път с приятели и трябваше всичко сами да си организираме, включително да се ориентираме и да намираме правилната пътека.
По онова време още на никой не му беше хрумнало да строи лифт до Седемте езера, тръгваше се пеш от Сапарева баня, обществен автобус до Паничище имаше два пъти на ден.
За да стигнеш до Седемте езера почти задължително трябваше да направиш поне една нощувка на хижа Скакавица. Тя затова е построена на това място в горната част на гората, защитена от ветрове и лавини.
И може би неслучайно е първата хижа в България, защото и тогава - преди повече от сто години хората са ценили красотата в тази част на Рила и е имало много желаещи да се качат и да ѝ се насладят.
Тази седмица, по време на есенната ваканция на учениците, и ние от ТД "Зелена Странджа" ще се насладим на вековната рилска гора, величествения водопад Скакавица и уютната хижа Скакавица.
Планината оставя трайни спомени - аз си спомням всеки детайл от онова мое ходене преди 33 години - неравност по пътеката, по-голям камък, хижата, хората, емоциите. Планината ни прави истински хора и създава трайни приятелства.
Планината винаги е там и ни чака - без значение след колко години ще се върнем. За да открием, че всичко си е същото, има съвсем леки промени.
- Младите дървета са поотраснали, някои от старите са паднали, но гората е същата.
- Реката е довлякла нови камъни, на места си е променила коритото - но пак е същата река.
- Водопада има по-малко или повече вода, замръзнал е или не, но си е все същия красив водопад.
- Сменили са хижарите, дограмата на прозорците и матраците на леглата в хижата - но и тя си е същата, вече на повече от 100 години.
- Ние сме с друга компания, нашите деца са около нас, имаме по-удобни обувки и раница - но и ние сме си все същите деца на природата.
В планината откриваме истинските, непреходни, независещи от времето ценности.
ПЛАНИНАТА НИ ПРАВИ ХОРА!
Владимир Димитров,
ТД Зелена Странджа