Хайде да се видим! На поход!

Хайде да се видим! На поход!

Хайде да се видим! На поход!

-„Хайде да се видим! Знаеш ли колко неща имам да ти разказвам!

- Ех, как искам! Но..кога, все нямам време - ето пак бързам. Ако искаш утре, но набързо, че…“

За голяма част от нас бързането отдавна е неизменна част от ежедневието . Бързаме за работа, където бързаме да си свършим работата, после бързаме да се приберем вкъщи и бързо да свършим безбройните домашни задачи…ден след ден. Ден след ден...

"По-бързо! Хайде, закъсняваме! Побързай!"

- О, аз винаги бързам – да заведа детето на училище, после за работа, след това бързам да го взема и да го заведа на тренировка…как да намеря време да се видя с приятелка?!

- Бързам да се прибирам, че куп неща в къщи ме чакат!

- Още от рано сутрин все бързам - първо да не изтърва рейса, после първия час..

Животът на бързи обороти ни лиши от нормалното човешко общуване. Факт е, че от ден на ден ние се учим да бъдем в крак с тази динамика и реално не винаги се справяме с това.

Научихме се да се храним набързо, да се виждаме набързо, да си почиваме дори набързо и общо взето нашият живот е съсредоточен върху това какво работим, справяме ли се с всичко, което се стовари върху нас и как може да изкарваме средствата, които са необходими за поддръжка на едно нормално домакинство….

А срещите с приятелите и близките просто ей така – да говорим, да си разкажем, да се смеем станаха лукс.

За това ние от Зелена Странджа ви призоваваме:

Нека се научим да казваме НЕ на ангажиментите и задачите поне в един от почивнит едни и да се видим с приятели или близки на Походи със Зелена Странджа

Защо на поход ли?

Защото така имаме не час или два, а цял ден! Цял дена да прекараме заедно с приятелка, с брат или сестра… с децата! Цял ден, далече от дома и ангажиментите, далеч от работа, задачи и най-хубаво – често далеч от обхват! Дали светът ще спре да се върти, ако не направим това или онова в този - да го наречем - Моя ден! Нашия ден!

Цял ден, в който твъгваш след водача с доверие и дори не мислиш, не следиш посока, а се пускаш след другите и само гледаш, дишаш и си приказваш с близък човек.

И имаш време. Не бързаш! Защото си тръгнал на поход, където времето тече по друг начин!

По-бавно.

А единственият ангажимент е да си отдъхнеш, да се откъснеш и и да се видиш с приятел.

Хубав ден ви пожелавамe и ви очакваме на поход!