Ще ви разкажа за късче от рая
и ще ви върна малко назад във времето преди точно 3 години, когато БЪлгария и светът бяха сковани от пандемията. Към средата на май, 2020 година вече в продължение на 2 месеца всички и всичко беше блокирано, затворено, спряно…и сърцата и душите на хората бяха стиснати от постоянния страх, който се излъчваше от всички възможни източници!
Към този момент тогава вече повече от 2 месеца бяха забранени всякакви събирания на хора, излизания от градовете и селата, нямаше разходки, нямаше срещи, нямаше ПОХОДИ сред природата.
И така към средата на май се оповости първото едва доловимо „разпускане на мерките“ и възможността да се организират малки групи от хора за събирания на открито!
Тогава с нетърпение всички очакваха и ПЪРВИЯ ПОХОД след толкова време!
И тогава още незнаех защо Владо реши този първи поход да е Водопад Скока - резерват Тисовица, но за мен нямаше и особено значение, тъй като аз още не участвах в оходите. След като решихме, че и аз ще се включа, ми беше все едно къде ще ходим – стига да е в гората , сред природата, на въздух, на свобода!
И когато тръгнахме по маршрута разбрах Владовия избор
Той беше избрал да отидем на място, което е къстче от рая!
Странджански рай попд небето!
Никога няма да забравя онзи ден – вървяхме цял ден покрай река Трионска, а нейната долина с всяка крачка разкриваше още по-изумителни красоти!
Примамващи бели камъни, бистрата вода, зеленината…Беше като да дишаш отново след дълго задушаване, беше топлата ласка на пролетта и затрогваща среща с приятели!
Беше вяра, че всичко ще бъде наред, беше НАДЕЖДА!
По средата на деня стигнахме до чудния водопад Скока, а след още малко вървене и до началото на резерват Тисовица, където ни посрещнаха огромните масиви с цъфнала зеленика.
Цялата прелест, заобиколена от радостните песни на птичките, успя да трогне и най-коравите сърца. Останалите си бяхме просълзени и без това….
Това е моят първи поход със Зелена Странджа след дълго прекъсване. Никога няма да забравя този ден! Тръгнах една Гергана, а се върнах друга – заредена, грейнала, пълна с вяра, любов и надежда!
От тогава зелна странджа е организирала още няколко пъти походи по този маршрут. Там наистина има нещо, което пленява – дали е реката, дали е гората, белите камъни или всички заедно с пролетта!
Вървенето не е малко, наистина, но всяка крачка си заслужава!
Никой не се връща същия, след като е бил сред природата!
Връща се по-щастлив, по-здрав и силен, уверен и по-добър!