За Парория, Парорийски манастир и още нещо
В любимата ни Странджа, между селата Калово и Заберново, се намира защитената местност Парория.
Тук в Парория в началото на 90-те години на миналия век първоначално възниква идеята за обявяване на голяма защитена територия, за да се стигне до създаването на Природен Парк Странджа през 1995!
Сгушена между стръмните долини на реките Заберска и Казански дол, местност Парория е притегателна не само за историци и археолози, но и за всички, които обичат усещането да си в сърцето на планината, неповторимите гледки и древни руини. Територията на Парория е сред най-интересните в Природен Парк „Странджа”.
Вековната гора смайва с размерите и възрастта на дърветата – преди години тя е била дори непроходима, тук е бил и 1000-годишният дъб благун - най-старото и дебело дърво в цялата планина. Повече от 85% от другите дървета в тази местност са над 120-годишни. В скалите наоколо се открояват пещерни образувания, има и запазени мегалитни тракийски долмени.
Парория изобилства от руини на средновековни манастири и в околностите и са изградени десетки параклиси. Заради това можем да вярваме, че в миналото местността е била смятана за изключително свещена. Културна забележителност, до която ще отидем и ние тази неделя, е параклисът „Света Петка”. Една от легендите гласи, че той е изграден върху средновековния манастир на Григорий Синаит – Парорийския манастир.
Григорий е византийски православен духовник и писател, провъзгласен за светец, основател на исихазма в България.
Наречен е Синаит, заради монашеството си в Синайския манастир. В живота си пътува много, сред неговите последователи са Теодосий Търновски и Патриарх Евтимий.
Григорий умира в построения от него манастир в тогавашната погранична местност Парория. Парорийският манастир просъществува едва 15 години (през 1350 г. е разрушен от турците), но се превръща във важно средище на исихазма в България.
В пещерите наоколо исихастите са се усамотявали с дни и са търсели единение с Бог и природата. Това е причина и до днес да се счита, че мястото има много силна енергия, въпреки че от някогашната обител са останали само основите.
